“Пожар в Рила – планина”
Анита Стоянова, 7 клас
176 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Негован
Историята сигурно ще прозвучи неправдоподобно. Но нещата, които искам да споделя са истински.
Не беше отдавна. Разбрах, че има пожар в Рила – планина. Търсеха доброволци. Пожарът се разрастваше. Силите на противопожарните служби бяха недостатъчни. Недостигна и помощта на месното население. Обичам планините. Особено Рила. Често с родителите си бродехме из нейните дебри, любувахме се на красотата й. Затова не се колебаех. Вътрешно бях убедена, че трябва да помогна. Не, че съм търсач на силни усещания. Но исках да видя среща на стихията с човека. Предизвикателството беше голямо. Трябваше да поискам разрешение от родителите си. Запалени планинари са, но ми отказаха. Напълно ги разбирах. Малка бях. Можех да се задуша. Това, че на доброволците предоставяха екипировка, не ги склони. Тогава на помощ дойде по-големият ми брат. На него му имаха доверие. И ние потеглихме.
Стигнахме организирано до мястото на пожара. Беше вълнуващо. Пламъци, дим, строполясващи се дървета. Всеки се бореше срещу огнената стихия с каквото може – кофи с вода, одеяла. Други пренасяха материали, сечеха дървета, за да преградят пътя на огъня. Над нас висеше хеликоптер. Чуваха се разни коментари. Кой е причинил пожарът? Слънцето или е умишлен? Чудех се и аз. Не ми се искаше да бъде умишлен човешки палеж, нито пък неволна небрежност. Вярвам в човека! Не можех да допусна, че съзнателно същество може да вреди само на себе си. Умислена в собствените си мисли, без да искам щях да настъпя кибрит и запалка. Добре, че запалката блесна пред очите ми. Изтръпнах. Това ли беше отговорът на въпроса ми, който вълнуваше всички и самата мен. Чудех се какво да сторя. Чувствах се предадена. Аз. Която вярвах в човека! На мен ли се падна великата чест да открия доказателството за човешкото падение? Нямаше как. Показах намереното на хората около мен. Бяхме потрсени. Съобщихме на полицаите.
Още няколко дни Рила се давеше в задушливите пламъци на пожара. В крайна сметка той беше потушен. Но неможех да потуша пожара в себе си. Как беше възможно това безумие. Не откриха злосторника. Никого не наказаха за престъплението. От разследването нямаше полза. Трудно беше и да се допусне, че ще открият някого. За щастие не се е случвало да има пожар на същото място. Но защо трябваше да се случи и този? Това не мога да си обясня и до сега.
