„Приказка за добрите дела”
Мариета Славова, 5 клас
160 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Чепинци
Скъпи деца, вие знаете как приказките са ви карали да полетите или да запалите пламък в душите си. Те са нашето красиво вълшебство, мечтата ни за хубав живот. Затова аз няма да ви казвам какво е за мен да спасиш човек или неговия свят, да се жертваш за другия, без да мислиш за себе си. Хората, избрали такава професия – да работят в пожарна или полиция, са хора със смели, но най-вече топли, нежни сърца. Те ни повеждат в своя порив към добри дела и оставят следи, раждат мечтите ни както в приказките. И понеже аз трудно ще опиша с думи мислите си за тях, ще ви разкажа приказка. А вие сами се досетете кой какъв е в нея …
Имало едно време една изоставена сграда. След време един човек я купил. Той там направил пожарникарска станция.
Сред пожарникарите се отличавал един много добър в работата си. Той се казвал Питър. И ето че една вечер станал голям пожар в центъра на града. Момчетата тръгнали в бойна готовност и без никакво колебание. В горящата къща се оказала безпомощна жена, която си имала домашен любимец.
Решителният Питър тръгнал да я спасява и едва тогава видял кучето до нея. Отървал жената от пламъците и взел животното, което никак не е било обикновено, а летящо. Размахвало то дългите си уши и така се издигало нагоре.
Мълчаливият пожарникар прибрал странният пес в апартамента си и решил да го гледа. Когато крилатото куче се пооправило от инцидента, Питър започнал да го води на работа със себе си. Животното не само придружавало новия си приятел, но и му помагало.
Един следобед двамата отново тръгнали към станцията. Изпратили ги да гасят пожар. Когато пристигнали при горящата сграда, те отишли на втория етаж, където имало едно дете, но от силните пламъци нищо не се виждало. Кучето обаче го усетило и залаяло, показвайки на стопанина си къде е то. И Питър успял да спаси от смърт детето, а после да го утеши след страшната случка.
То, горкото, разбрало скоро след това, че родителите му са загинали в пожара. Славният и милосърден спасител се зачудил пред съдбата му и си помислил – защо да не го осинови – така то няма да тъгува, а двамата с кучето ще забравят за самотата си.
След като се убедил в решението, взел малкото сираче и така те тримата заживели щастливо. А ние, четейки тази приказка, ставаме не по-малко щастливи и още по-добри, пък и по-смели, в добрите си дела …
