МОРСКА ПРИКАЗКА
Имало едно време един морски кит. Той се мислил, че е най-голямото животно в морето и затова можел да изяжда всичко, което е храна.
Един ден съзрял една златна рибка. Тя била съвсем, съвсем малка. Не си струвало кита да си отваря устата за нея. Но той не знаел, че рибката е вълшебна. Както я погледна в очите, тя започна да расте, да расте, да расте. Накрая станала по-голяма от него. Китът си помислил, че ей сега ще го изяде. Но тя се усмихнала, а морето станало буйно, но с красиви вълни.
През това време мидите спели, а рибите весело обикаляли из морето. Времето минавало и морето ставало все по-хубаво. Всичко станало много тихо. Китът вече не бил постоянно гладен и станал най-добър приятел със златната рибка.
Китът вече знаел, че приятелите не се изяждат.
Летисия Стоименова Стоименова – 3 клас
172 ОУ „Христо Ботев”, кв. Гниляне
