Една незабравима,красива и свещена любов
Моето име е Съншайн. Аз живея дълбоко на морското дъно. Скрита от света,но имаща всичко,от което се нуждае едно шеснайсетгодишно момиче.
Моите най-добри приятели са морското конче Стайли, в крак с морската мода,която изнасяше уникални модни ревюта. Благодордният делфин Ловли,който не спираше безуморно да ме забавлява. Те бяха всичко,което имах. Винаги можех да разчитам на тях за помощ или подкрепа.
Моята майка,кралица на Атлантида Алиса Лейвин бе справедлива и понякога доста забавна. Тя се примиряваше с моя втори живот. Вторият живот над морския свят. Там горе при всички “Обикновени”същества.
В един не толкова обикновен ден от нормалния ми живот,ми се случи най-неочакваното нещо за една русалка.
Разхождаща се по брега на плаж Моустбридж, срещтнах най-прекрасното нещо в живота си. Цялата потреперих от гледката,която се развиваше пред очите ми.
Това събитие носеше името Еван Тобенфелд. Той имаше удивителна руса коса.Сини очи,които излъчваха толкова много топлина и невинност. Гласът му,който бях чувала,скрита зад морските крайбрежни скали,караше всичко в мен да желае да бъде по-близо до него.
Веднъж,когато бяхме в час по Биология,той ми се усмихна и ми намигна топло. В този момент аз бях най-щастливото момиче на света.
Веднъж той беше оставил на чина ми роза с картичка,в която пишеше следното:
“Ти си прекрасна,уникална. Много те харесвам”
Когато за първи път ме целуна по бузата,защото го бях защитила заслужено от нападките на невъзпитаните ми връстници, ме дари със свои творби.
Той ми посвещаваше песни и стихотворения,които ми подаряваше или изнасяше”Нощен любовен концерт”под прозореца на втория ми дом,придружен само с неговата вярна приятелка-китарата под ръка.
Беше толкова прекрасно,неописуемо. Като едно морско вълшебство,морска приказка.
Но дойде денят,в който трябваше да се върна обратно в морския си дом. Там мама и моите верни дружки очакваха завръщането ми.
Със сълзи на очите,за последен път погледнах мократа фигура на Еван, готвещ се за сърфиране. Очите,които щях да помня до края на живота си.
Скрих се от погледа на момчетата и там между две скали казах,може би, своето сбогом на човека, когото обичах като не толкова обикновения си живот!
Гмурнах се в топлата морска вода и все повече и повече се отдалечавах от нормалния си земен живот.
Изведнъж видях как една риболовна мрежа се спусна и осуети спокойствието на стадо пъстроцветни риби.
Без да мисля за последствията след действията си и опасността се спуснах,отвързах мрежата и с радост видях,как рибите свободни и щастливи отиват заедно към своето скривалище.
Усмихната се обърнах и изведнъж пред мен,като блестящо явление се яви нашият покровител на морето,обичания и почитан от всички нас Свети Николай Чудотворец. Той бе моето вдъхновение и вяра.Той бе ме пазил от злощастия, мен и моите приятели. Бе пазил бащата на Еван, който беше рибар и самият него. Покровителят протегна ръката си към мен и ад я хванах. Той сърдечно ми благодари за извършеното от мен добро дело и ми каза,че ще изпълни едно мое желание,което вие ще разберете накрая!
Щастлива споделих новата си жизнена придобивка с моите близки и се стрелнах към повърхността.
На брега, под залязващото слънце, Еван бе седнал безмълвен и бършеше сълзите си.
Аз извиках силно името му,той стана,прегърна ме и двамата потънахме в пълна с обич и нежност целувка. Накарах моето момче мечта да седне на брега и пред погледа му разкрих своята истинска същност.
Моят нощен музикант ме дари с ласки и изрече най-прекрасните думи, които бях чувала в живота си. А те бяха именно “Обичам те”.
Двамата застанахме седнали да брега прегърнати и усмихнати. Искаше ми се той никога да не ме пуска.
Желанието ми се сбъдна и аз Съншайн Лейвин бях щастлива от цялото си сърце.
Моят живот бе като морска и незабравима приказка. Приказка имаща своя щастлив край.
Вярвайте в мечтите си и обичайте.Бъдете себе си. Борете се докрай!
Николета Митрова - 7 клас
171 ОУ „Стоил Попов”, град Нови Искър, кв. Кумарица
