Втори детски пленер  по ФОТОГРАФИЯ

на тема :

“ПОЗНАЙ КОЙ КЪКЪВ Е?”

“ Аз бях враг на фотографията до 97-ата си година и 3 години по-късно капитулирах!”

     Това казва френският  учен –химик Шеврьол по случай 100- годишният си рожден ден, когато  фотографите баща и син  Надар  отиват да го снимат.

     Това, което правиш, най-често е да гледаш телевизия, да говориш по телефона, да играеш на компютъра. От време на време те заболява зъб и се налага да ти правят рентгенова снимка. В дискотеката се радваш на светлините на прожекторите и лазерите. Ходиш на 3 D кино. Разглеждаш вестници и списания. Можеш да откриеш храна, дори на тъмно в хладилника. Но не можеш да представиш чужд  бележник на учителя си, защото в него е залепена твоята снимка, която те прави разпознаваем. Нещото, което обединява всички тези дейности, е ФОТОГРАФИЯТА.

    Тя е едно от най-големите открития на 20 век. Вече е на 174 год. и има рожден ден на 7 януари. Официално за неин откривател е обявен Луи Дагер – френски художник и физик.Той е искал да патентова откритието си, но Френското правителство решило да го предостави за всеобщо ползване. И е постъпило правилно, защото големите открития не се правят случайно  само от един човек. Те са плод на труда на цялото човечество във времето. За да се стигне до откритието, наречено фотография, се  започва с Абу Али Алхазен – арабски физик и философ.Той направил опит, който е в основата на устройството и принципа на действие на съвременните фотоапарати.

      Абу Али Алхазен направил следното: пробил  малка кръгла дупка в затъмнена стая. Отвън, срещу пробитата дупка, поставил запалена свещ. Когато влязъл обратно в тъмната стая, видял образа на свещта наопаки върху стената, която била срещу тази с пробитата малка кръгла дупчица. От този опит идва името ”camera obscura”, което се превежда като “тъмна стая”.

     През Средновековието с “camera obscura”  работят много изследователи: Великият Леонардо да Винчи, немският астроном Йохан Кеплер, италианецът Джовани Батиста де ла Порта и др.

    Жозеф  Нисефор  Ниепс , Луи-Жак  Манде Дагер и Уилям Хенри Фокс Талбот са тези, които са стъпили на почетната стълбичка за златния, сребърния и бронзовия медал в дисциплината ”Научни открития “, раздел  Фотографията.

    Както виждате, за да има Откритие, състезание, състезатели и победители, са необходими много  ФАНТАЗИЯ, смелост, труд, любопитство, упоритост и ПРИЯТЕЛИ.

   Изобретението Фотография станало, благодарение на един дъждовен следобед. И тук е важно да спомена кои са НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ФОТОГРАФИЯТА:

      Първо, Слънцето, а след него морето, вятърът, дъждът, водата, звездите и нощта, пясъкът, скалите, горите и планините, цветята и животните. Но най-вече – Усмивките! Може да се прибавят и тъгата, самотата, шегата, болката и любовта  и целият куп от емоции и емотиконки, които познавате.

    Най-големият враг на Фотографията е СТРАХЪТ!

      Запомнящата се и ценна  снимка е тази, която ви провокира и променя. Когато успеете да направите хубава пейзажна снимка, вие запаметявате красотата на Природата в мига, в който сте натиснали спусъка. И ако след време дойдете с приятел, за да покажете къде сте направили  снимката и намерите мястото мръсно, неподдържано и с изсечени дървета, няма да ви стане приятно.Тази прекрасна снимка направена от вас, този уникален миг, който сте уловили, ще ви бъде пример за това какво е хубаво и  как трябва да го съхраняваме и поддържаме. Когато  се научите да мислите по този начин, ще се промените. Ще може да разберете и снимката на ваш приятел, който е снимал болно кученце.

    Снимането се прави с просто  устройство, наречено ФОТОАПАРАТ!

    Принципът на работа и направата на фотоапарата не са трудни  и имитират нашето око. За да види образ, окото прави следното – отваря клепач и почва да получава светлинна информация за предметите срещу него, например дърво. Задържа окото отворено, докато тази светлинна информация стигне до мозъка и той разпознае, че образът  е дърво. Тогава клепачът се затваря и вече е направена снимката на дървото в мозъка. (Това става мигновено.).

   Фотоапаратът прави същото, но вместо в мозъка си, той съхранява този образ върху негатив – при лентовите апарати, или в  картата памет – при цифровите фотоапарати.

    Частите, от които е направен фотоапаратът, са : ОБЕКТИВ, ЗАТВОР, ВИЗЬОР, ФОКУСИРАЩО УСТРОЙСТВО И ТРАНСПОРТЕН МЕХАНИЗЪМ, СЕНЗОРЕН  ЧИП и  LCD панел. Това е най-общата схема, но към нея трябва да се прибавят и експонометър, синхронконтакт, самоснимачка, клиново устройство, диоптричен компенсатор, светкавица, филтри, карти памет и др.аксесоари – като адаптери, преходници  и т.н. Тези думички сигурно ви се струват много сложни и трудни? Така е. Но за момента не е нужно да ги разбирате. Просто е хубаво да  знаете, че съществуват  и може да разчитате, че след време ще ви помагат.

    Задачата на днешния втори фотопленер “Познай! Кой какъв е?” е да научите какво е ПОРТРЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ и как да правите хубави портретни снимки. Портрет е дума от френски произход. Обект на портретната фотография  най-често е  човекът и преди всичко неговото лице. По чертите на лицето можете да разпознаете майка си, комшийката, приятеля си, танцуващ народни танци заедно с останалата еднакво облечена група танцьори, домашния си любимец. По изражението на лицето на даден човек можем да отгатнем неговото настроение – дали е весел, тъжен, уморен, болен, уплашен, скучаещ или пък влюбен J. Освен моментното настроение, по лицето, фигурата и стойката на човек можем да определим до голяма степен и характера му. Ще ви разкажа по-подробно за портрета при хората,но нещата са същите и при  портретите на  животни и птици. Даже намирам, че да снимаш животно, е много по-трудно, отколкото човек.

    Добрият портрет не е просто технически сполучлива снимка като тази на документите за самоличност. Добрият портрет са три неща:

 индивидуална прилика,

 психологическо състояние,

 социална правдивост,

или казано по-просто: добрата портретна снимка означава да си се сприятелил с човека, когото снимаш, да си спечелил неговото доверие и с добро познаване на фотоапарата си и светлината да създадеш снимка, която да  говори без думи! Сякаш ви се изповядва и ви разказва най-големите болки, радости и тайни на човека или животното, които сте снимали.

 Малко от историята на портретната фотография. Първият в света портрет е направен през 1837 от Дагер, но не е запазен. По негово време проблем е била прекалено дългата експонация. През 1841 г. Талбот се справя с този проблем и развитието на фотографията започва. Простотата и достъпността бързо популяризират фотографията и изместват силуета  и миниатюрната живопис като  начин да се правят портрети единствено от художници. Появяват се първите фотоателиета. Само  през 1848 г. в Париж има 100  фотоателиета, в Берлин – 30, а в Нй Йорк те са 70.

      Накратко ще спомена имената на пионерите в портретната фотография : Дейвид Октавиъс Хил, Роберт Адамсон –Шотландия, Херман Бьов и Херман Кроне – Германия, Йохан Баптист Изенринг – Швейцария, Сергей Лвович Левицки и Андрей Иванович Дениер, Андрей Осипович Карелин от Русия, Йозеф Лудвиг Тешнер от Швейцария, Надар, Каржа и Адам Соломон от Франция.

      Соломон въвежда един от първите закони при портретната фотография: правилото светлата част на лицето  да се проектира на по-тъмен фон, а по-слабо осветената – на по-светъл. Фонът трябва да служи като естетическо допълнение на снимката. Той няма предвид предмети или рисувани кулиси, а светлинни контрасти.

На мен обаче любими са ми двама пионери-фотографи. Това е Джулия Маргарет Камерон, англичанка. Започнала да се занимава с фотография на 48 г. и отстоявала твърдо собствената си свобода на фантазия и художествени разбирания и изградила уникален собствен стил.

   Другият ми любимец е Луис Карол (Чарлз Лътуидж Доджсън), професор по математика и автор на “Алиса в страната на чудесата”. Той обичал да разказва приказки и да снима портрети на малки момичета. На последната страница на “Алиса в страната на чудесата” има залепена снимка на Алиса Лидел – момиченцето, за което е написал приказката. Книгите за Алиса разнесли славата му на писател, но той оставя 2000 портрета на знаменитости, като най-непосредствени и живи са детските му портрети.

  “Знаменитостите често позират, докато обикновеният човек позволява обективно да се вниква в характера му” – казва Херман Лерски , друг известен фотограф.

Лерски снима лицето на един обикновен млад мъж 175 пъти с помощта на различна отсечка и осветление и показва 175 различни типа. С това той цели да докаже, че  във всеки човек се намира всичко в зародиш и че зависи само от него откъде ще идва светлината.

  С появата на малкоформатните фотоапарати, със светлочувствителни обективи,  се появява и професията фоторепортер. Първи журналист-портретист е Ерих Соломон. Той работи в издателска къща Улщайн и печата Берлинер илюстрате цайтунг. Първите снимки са на политически и обществени личноси. Той харесва издебнатите моменти.

  Благодарение на войната J ,фотографията се разпространява и разширява в Европа и Америка и достига  до България.

   Първите български фотографи са : Анастас Йованович, Анастас Карастоянов от Самоков, Георги Данчов-Зографина от Чирпан, Тома Хитров от Ловеч, Елиас Армин, Франсоа Бауер , Самуил Гелч и др.

     Благодарение на тези фотографи ние имаме портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Раковски, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов и др. будни българи.

     След 1851 г. се появява първата фотографска визитна  картичка. Хрумването да се снимат върху голямата стъклена плака няколко реда малки изображения с размери 4х5  см и 5.6х7 см неподозирано бързо променя фотографията. Идеята за визитни портретни снимки принадлежи на младия портретен фотограф Додеро от Марсилия. Той  означил по този начин и бельото си и се получавала смешната ситуация, при която перачките при своята ежедневна работа знаели чии гащи перат. Той мечтаел да се поевтини метода и да се поставят фотографски портрети върху паспорти, ловджийски билети и др. документи. Едни от първите възползвали се от това били банкерите. До тогава те описвали в документите си отличителните белези на лицето предявител, както било прието по онова време при изплащането и приемането на парични средства : очи обикновени, нос средно голям, брада кръгла, лице овално и т.н...

    Модата, въведена от Додеро обхванала Европа и Америка и имала огромен търговски ефект. Когато през 1858 г. императорското семейство посещава ателието на Адолф-Йожен Дидери, той прави по 8 различни малки снимки върху една стъклена плака и това става събитие, което дава началото на “Галерия на съвременици” – блестящо оформени фотографски визитни картички, придружени с биографични бележки на известни личности. За първи път обикновеният човек има възможност да се запознае отблизо, почти лично с художници, с писатели, с царе и политици. Гледайки тези снимки, обикновените хора повишавали естетическия си вкус и  се променяли.

  „ Фотопортретът помете най-голямото ограничение – Богатството!!! Днес и бедният човек, който разполага само с няколко шилинга, може да си поръча портрет, толкова жив и пълноценен, колкото портрет, нарисуван от сър Томас Лоренс за най-изтънчените царски дворове в Европа” – това пише лондонското списание Дъ фотографик нюс (The photographic news).

   Появява се и анатомичният ретуш, с които се отстранява всичко, което дразни. Или с други думи  – „прототипа“ на съвременния фотошоп.

Както виждате, мечтата на Додеро се е сбъднала.!

             Затова:

                    Мечтайте като Додеро, защото мечтите се сбъдват!

  Най-важното в човешкото лице са очите!!!!

Те са прозорец на душата!

В тях са бликовете, онези мънички светлинки, които съживяват снимката!!!

  Човешкото лице не е абсолютно симетрично и точно това го прави уникално. Тези отклонения от симетрията имат граници, които, ако са прекалено големи, привличат вниманието. Краен пример за такова отклонение е липсващо ухо. Затова задачата на фотографа е да умее да надхитри природата и да избегне или подчертае някоя специфична черта на обекта, който снима.

  Положението на главата е изключително важно за добата портретна снимка. Различаваме фас, профил и полуфас. При фас се виждат и двете очи, носа, устните, челото, ушите, веждите и брадичката. При профил се различава половината лице, едното око и част от устните . Полуфасът се предпочита в 90 % от портретните снимки. При него се вижда почти всичко от лицето и се избягва липсата на идеална лицева симетрия.

   През 18 век Етиен дьо Силует изрязва от черна хартия профилите на своите съвременици и ги залепва върху бял картон. От там е и силуетът във фотографията.

  Наистина, най-изразителното положение на главата е профилът, но във фотографията е грехота да се ползва само контурната линия.Тя е твърде бедна в повечето случаи, в сравнение с възможността да заснемеш очите и останалите черти на лицето.

  Най-общо портретите се разделя на : глава в едър план, бюст  или портрет до кръста, портрет до коленетe или американски план, портрет в цял ръст, портрет в обстановка и детайлен портрет – отсечка от портретувана глава.

  Осветлението  при портретите може да бъде:

  естествено – от Слънцето и отразеното от атмосферата;

  изкуствено – от изкуствено създадени светлинни източници, като светкавица и др.

    Познавайки светлинните източници, ние разпознаваме насочено и разсеяно осветление. Съответно ще се получи светлосенчест и тонален рисунък. Светлосенчестият придава сила, решителност, енергичност и др. – цели, свързани със силна воля, докато тоналният – благодушие, примиреност, сантименталност, нежност и др. подобни качества. Според тях  се подбира и контрасността на светлосенчестия рисунък.

  Друг вид портрети са Нисък ключ, направени в тъмна тоналност, и Висок ключ, направени в мека и светла тоналност.

КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ПОРТРЕТИТЕ:

    Добрият портрет зависи от позата! Естественото положение на тялото и спокойната поза са много важни условия. Трябва да предразположите модела да се отпусне, да не е скован и напрегнат в очакване да бъде застрелян с фотоапарат.

    Подбирането на фона!

    Осветлението! Георги Величков и Бони Бонев го обясняват така: Най-подходящата светлина за снимането на портрети е разсеяната и мека светлина. Облачният ден е много по-подходящ за портретна фотография, отколкото пряката слънчева светлина. Лицето, огряно от слънцето, има силни контрасти, дълбоки резки и тъмни сенки, които по принцип би трябвало да избягваме, когато снимаме портрети (освен ако не търсим нарочно точно такъв ефект). Ако ви се налага да снимате в слънчев ден, най-добре е човекът да е на сянка или обърнат с гръб към слънцето, така че то да не осветява лицето.

   Техническата част – добър портрет може да се направи и с най-обикновен фотоапарат, но за тези, които са по-заинтересувани, отново Георги Величков и Бони Бонев обясняват : ”Има цяла гама обективи, които се наричат "портретни". Това са обективи с мек рисунък и фокусно разстояние по-голямо от нормалното, обикновено от 80 до 135 mm. Характерното при снимането с тези обективи е, че тяхната дълбочина на рязкост е малка, обикновено фокусът е само върху лицето, а фонът излиза малко или повече замъглен. Това откроява обекта, кара ни да се съсредоточим върху изражението на човека”

    И най-важното, стремете са да уловите характерна поза, изражение, жест, мимика у човека, когото снимате. Всеки човек е уникален и ако вие успеете да предадете по някакъв начин тази негова уникалност, значи сте постигнали задачата си.

     Благодарна съм на помощта на тези хора, чиито труд, под формата на консултации, приятелство и  книги, ми помогна да напиша тази статия : г-н Аврам Цветков – детски психолог в 134 СОУ “Димчо Дебелянов”; Ася Станева, преподавател по български език и литература; бившите ми колеги от фотоателиета Братя Трейман, с управител

г-н Николай Трейман.

Портретна фотография на Панайот Бърнев

Теория и практика на фотографията на доц.Димитър Димитров,

Тайните на цифровата фотография на NATIONAL GEAGRAPHIC  (Цифровите снимки)

http://photo-forum.net/ebook/start.htm “Как да правим по-добри  снимки” с цифров апарат

на  Георги Величков и Бони Бонев

http://sou-sredets.weebly.com/uploads/8/9/9/2/8992061/portret.swf    – Клуб “Млад фотограф”

с  ръководител  Я.Алексиева

www.photo-forum.net

 http://lenagold.ru/

                                       "Най-хубавото се вижда само със сърцето.

                                                                                             Най-същественото е невидимо за очите !”

                                                                                          Антон дьо Сент Екзюпери – "Малкият Принц"

Лектор :  Лидия Петрова - фотограф

Инициатор :  Георги Алексиев, PR  в Община Нови Искър

Спонсори : Станимир Кискинов, осигурил принтер

Kodak Easy Share и консумативи

“Фототехника ЕООД” с управител г-н Александър Василев