Трети детски пленер по ФОТОГРАФИЯ
на тема :
“ НОВИНАТА E …………..! ”
За репортажна фотография
Една снимка е по-силна от 1000 думи!
“ Аз бях враг на фотографията до 97-ата си година и 3 години по-късно капитулирах!”
Това казва френският учен –химик Шеврьол по случай 100- годишния си рожден ден, когато фотографите баща и син Надар отиват да го снимат.
Това, което правиш, най-често е да гледаш телевизия, да говориш по телефона, да играеш на компютъра. От време на време те заболява зъб и се налага да ти правят рентгенова снимка. В дискотеката се радваш на светлините на прожекторите и лазерите. Ходиш на 3D кино. Разглеждаш вестници и списания. Можеш да откриеш храна, дори на тъмно в хладилника. Но не можеш да представиш чужд бележник на учителя си, защото в него е залепена твоята снимка, която те прави разпознаваем. Нещото, което обединява всички тези дейности, е ФОТОГРАФИЯТА.
Тя е едно от най-големите открития на 20 век. Вече е на 174 год. и има рожден ден на 7 януари. Официално за неин откривател е обявен Луи Дагер – френски художник и физик.Той е искал да патентова откритието си, но Френското правителство решило да го предостави за всеобщо ползване. И е постъпило правилно, защото големите открития не се правят случайно само от един човек. Те са плод на труда на цялото човечество във времето. За да се стигне до откритието, наречено фотография, се започва с Абу Али Алхазен – арабски физик и философ.Той направил опит, който е в основата на устройството и принципа на действие на съвременните фотоапарати.
Абу Али Алхазен направил следното: пробил малка кръгла дупка в затъмнена стая. Отвън, срещу пробитата дупка, поставил запалена свещ. Когато влязъл обратно в тъмната стая, видял образа на свещта наопаки върху стената, която била срещу тази с пробитата малка кръгла дупчица. От този опит идва името ”camera obscura”, което се превежда като “тъмна стая”.
През Средновековието с “camera obscura” работят много изследователи: великият Леонардо да Винчи, немският астроном Йохан Кеплер, италианецът Джовани Батиста де ла Порта и др.
Жозеф Нисефор Ниепс , Луи-Жак Манде Дагер и Уилям Хенри Фокс Талбот са тези, които са стъпили на почетната стълбичка за златния, сребърния и бронзовия медал в дисциплината ”Научни открития “, раздел ФОТОГРАФИЯ.
Както виждате, за да има Откритие, състезание, състезатели и победители, са необходими много ФАНТАЗИЯ, смелост, труд, любопитство, упоритост и ПРИЯТЕЛИ.
Изобретението Фотография станало благодарение на един дъждовен следобед. И тук е важно да спомена кои са НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ФОТОГРАФИЯТА:
Първо, Слънцето, а след него морето, вятърът, дъждът, водата, звездите и нощта, пясъкът, скалите, горите и планините, цветята и животните. Но най-вече – Усмивките! Може да се прибавят и тъгата, самотата, шегата, болката и любовта и целият куп от емоции и емотиконки, които познавате.
Най-големият враг на Фотографията е СТРАХЪТ!
Запомнящата се и ценна снимка е тази, която ви провокира и променя. Когато успеете да направите хубава пейзажна снимка, вие запаметявате красотата на Природата в мига, в който сте натиснали спусъка. И ако след време дойдете с приятел, за да покажете къде сте направили снимката и намерите мястото мръсно, неподдържано и с изсечени дървета, няма да ви стане приятно.Тази прекрасна снимка е направена от вас, този уникален миг, който сте уловили, ще ви бъде пример за това какво е хубаво и как трябва да го съхраняваме и поддържаме. Когато се научите да мислите по този начин, ще се промените. Ще може да разберете и снимката на ваш приятел, който е снимал болно кученце.
Снимането се прави с просто устройство, наречено ФОТОАПАРАТ!
Принципът на работа и направата на фотоапарата не са трудни и имитират нашето око. За да види образ, окото прави следното – отваря клепач и почва да получава светлинна информация за предметите срещу него, например дърво. Задържа окото отворено, докато тази светлинна информация стигне до мозъка и той разпознае, че образът е дърво. Тогава клепачът се затваря и вече е направена снимката на дървото в мозъка. (Това става мигновено.).
Фотоапаратът прави същото, но вместо в мозъка си, той съхранява този образ върху негатив – при лентовите апарати, или в картата памет – при цифровите фотоапарати.
Частите, от които е направен фотоапаратът, са : ОБЕКТИВ, ЗАТВОР, ВИЗЬОР, ФОКУСИРАЩО УСТРОЙСТВО И ТРАНСПОРТЕН МЕХАНИЗЪМ, СЕНЗОРЕН ЧИП и LCD панел. Това е най-общата схема, но към нея трябва да се прибавят и експонометър, синхронконтакт, самоснимачка, клиново устройство, диоптричен компенсатор, светкавица, филтри, карти памет и др.аксесоари – като адаптери, преходници и т.н. Тези думички сигурно ви се струват много сложни и трудни? Така е. Но за момента не е нужно да ги разбирате. Просто е хубаво да знаете, че съществуват и може да разчитате, че след време ще ви помагат.
Задачата на днешния фотопленер: “ Новината е: …………….!” е да научите какво представлява РЕПОРТАЖНАТА ФОТОГРАФИЯ и какво означава да си Фоторепортер ! Първо да уточня термина Фоторепортер – това всъщност означава Фотожурналист ! Фоторепортер е новото наименование, то се налага( утвърждава) в практиката, но е важно да научите и историята на тази професия, за да я оцените по-достойно. Напоследък тя не се оценява достатъчно.
Фотожурналистиката е място, което събира фотографията и журналистиката в едно. Това означава, че трябва да се притежават качества и от двете области. Да умееш да пишеш със светлината така, както се пише текст. Да виждаш новото, обществено и политически значимото, атрактивното и интересното, но да знаеш и да искаш да информираш, да тълкуваш и оценяваш. И накрая – да търсиш начин да разпространяваш придобитото в журналистически план.
Този тип фотография е документална, но с достатъчно художествени качества, за да може да вълнува, провокира, организира и мобилизира! Тоест да Променя!!!!! Не толкова да информира, а да променя! Това според мен е истинската й същност.
Репортажната фотография е тонизиращ шейк от художествено-документална фотография и журналистика .Тя събира актуална информация с помощта на фотоапарата и я разпространява чрез средствата за масова информация: интернет, вестници, списания, телевизия, кино, постери, билбордове, фотоалбуми и т.н.
Фотожурналист или фоторепортер е човек, който създава снимка.
Добрият фотожурналист не се ражда, а се създава или по-точно – се самосъздава! Вроден е може би само интересът му към новото и обществено значимото, усетът му към “горещите места на живота”. Този усет също може да се възпита и доразвие, като се наблегне на общата култура а на фоторепортера. Трябва Дух за фото репортерска дейност, за създаване и разпространяване на произведение с журналистически характер. Така че всеки подготвен фотолюбител може да бъде и фоторепортер, независимо че не публикува снимките си .Той ги показва на близките си, хвали се със своите постижения, коментира фактите и така ги разпространява, макар и в ограничена среда. Твърдението на някои автори, че не си фоторепортер, ако не разпространяваш снимките си в печата, телевизията, киното и др., са остарели. Те са от преди времето на Интернет! Едно време снимките са се разпространявали на ръка, по витрините или чрез прерисуване и въпреки това са притежавали фоторепортерски качества.
За мен създателите на репортажната фотография са руснак и германец. Единият е Сергей Лвович Левицки, който първи въвежда дъговото осветление и експериментира с магнезиева светкавица. Заснема единстветите портрети на Гогол и Херцен и през 1851 г. получава златен медал на международната фотоизложба в Париж. И вторият – Ерих Саломон, който работи в издателска къща Улщайн и печата “Берлинер илюстрирте цайтунг” . Той мрази традиционните групови портрети и снима , като изненадва публиката с издебнати моменти.
Една от първите репортажни снимки в света изобразява железопътна катастрофа край Поотъкет САЩ – показва на гражданите/хората необходимата информация за събитието и коментира случилото се! Но за мен първата истинска репортерска снимка, по начина по който аз я разбирам, е направена през 1857 г. на конструктора Брунел от Роберт Хаулет. Англичанинът Хаулет прави снимка при пускането във вода на най-големия кораб на века ”Грейт Истън”. На снимката се вижда строителят Брунел в непринудена поза на фона на огромна корабна верига.
Снимката на катастрофата в САЩ е направена 30 години преди откриването на фотоцинкографията през 1881-1882 г. и въпреки това намира начин да се разпространи. Ето защо отново се съгласявам с твърдението, че не е необходимо да публикуваш снимки в традиционния печат, за да си истински фоторепортер!
Има снимки, които по инерция се наричат фотожурналистика. Те се обнародват в печата, т.е. така се разпространяват, но не притежават директна информационна, агитационна, публицистична и др. характеристика.
За фотожурналистика се приема и цялостната журналистическа продукция на определен вестник или издание. Има фототекирани снимки в специализирани архиви. Съществува “Златен фонд” от снимки с изключително ценна стойност. Такива снимки участват в изложби, носят историята и са еталон.
През 1954 г. Васил Кацев поставя началото на науката Фотожурналистика в СУ ”Климент Охридски”. Той е автор на много книги в тази област и син на Димитър Кацев, който въвежда понятието Фотожурналист през 1924 г. Тогава се създава Дружеството на фотожурналистите в България, а през 1933 г. се организира и открива първата журналистическа изложба.
Друг пионер-публицист, който се занимава задълбочено с българската фотожурналистика, е Петър Боев. Заслужава си да потърсите информация за живота и работата му и за пребиваването му в затвора.
Добър фоторепортер може да стане и от непрофесионалист, фотолюбител, който е започнал да снима, запалил се е по фотографията, превърнал я е в хоби и се е издигнал до фоторепортер.
ЕДНА СНИМКА Е ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА, АКО ПРИТЕЖАВА СЛЕДНИТЕ КАЧЕСТВА:
Документалност – отразява истинската действителност.Това не означава само регистриране на ситуацията. Фоторепортерът е свободен да избира творческата си позиция и фотографските средства, с които да я реализира.
Информативност – предполага нови факти и да съобщава неизвестното.
Новина – съобщава конкретен неизвестен факт.
Актуалност – която може да бъде еднократна и трайна. Пример за трайна актуалност са Световният мир и Екологията. Нека актуалността да не се бърка/смесва/замества със злободневност, която, от своя страна, има по-битов характер и за съжаление се е настанила трайно в нашата преса напоследък.
Посочва причината – тълкува и оценява.
Художественост – има за цел да въздейства емоционално. Определят съвременната качествена журналистическа снимка като настъпателна и бойна, експресивна и остро болезнена. Остротата в ситуацията, преследването на уникален момент, въздействието на сюжета и динамика на кадъра са нейните черти.
Емоционално-естетическо въздействие – има се предвид обратната връзка от страна на зрителя. Неговата реакция по отношение на снимката, която му се предлага.
Жизненост и изразителност.
Интересно е да се отбележи, че колкото по-остро актуално, рядко срещано и изключително е събитието, толкова по-малко е застъпена художествеността в снимката. Тя е желателна, но не и задължителна. Актуалността компенсира отсъствието на технически качества и др.
Да агитира, организира и пропагандира – това означава да породи и подкани към определени действия масовия зрител. Например, когато разбере кой е героят от снимката и какво е направил, зрителят да пожелае да се постави на негово място и да стане като него. Да се промени.
Понятието пропаганда се обяснява като разпространение на политически, философски, научни, художествени и др. възгледи и идеи, с цел те да бъдат внедрени в общественото съзнание и да се активизира масовата практическа деятелност.
Понятието организираност се обяснява като обединяване на хора, които съвместно реализират някаква програма или цел и действат по определени правила.
Технически качества – да се поддава на полиграфическа обработка, за да може оригиналът да се приготви в необходимата за разпространяване форма чрез различните видове медии.
С всеки фотоапарат може да се направи добра репортажна снимка. Не е задължително да се купува скъпа техника като за начало. Основното е да знаете нуждите на този тип снимане, а те са скорост, свелосила и разстояние. Скоростта означава да може да направите снимката бързо, тоест да използвате по-чувствителен филм или по-високо исо, когато ситуацията го изисква. Светлосила-та е характеристика на обектива – колкото по-мъничко е числото, изписано на обектива, толкова обективът е по-подходящ, защото ще ви позволи да работите в по-лоши светлинни условия. Разстоянието изисква да можете да се приближите и отдалечите достатъчно от обекта на снимката. Такива са дългофокусните обективи , телеобективите и широкоъгълните обективи.
Ако трябва да оприлича фоторепортера с предмет, това ще бъде Светкавица!
Мисля, че най-важното за фоторепортера и снимките му е да не прониква в интимния живот на хората много агресивно. По-добре е хората да свикнат с него, с фотокамерата и осветлението и да забравят за тях., да се отпуснат и тогава да се премине към заснемането им. Вместо да ги изненадваме и стресираме с фотоапарата, който потенциално би могъл да служи като съдебен свидетел. Това са малките тайни, които водят до по-голямата:
Спазване на журналистическата етика – да не се лъже, да не се обвинява без повод, да си служим винаги с автентичния материал, да не се използват чужди снимки, освен с разрешението на техния автор и със знанието на читателя.
Благодарна съм на помощта на тези хора, чиито труд, под формата на консултации, приятелство и книги, ми помогна да напиша тази статия : г-н Аврам Цветков – детски психолог в 134 СОУ “Димчо Дебелянов”; Ася Станева, преподавател по български език и литература; бившите ми колеги от фотоателиета Братя Трейман, с управител г-н Николай Трейман и изкуствоведката Катерина Гаджева за окуражаването и подкрепата
Фотожурналистика за любители на Васил Кацев
Фотография за юноши на Хайнц Хофман
Портретна фотография на Панайот Бърнев
Теория и практика на фотографията на доц.Димитър Димитров,
www.photo-forum.net
J Благодарности на г-н Венцислав Андреев и www.photo-forum.net , които дариха за Трети детски фотопленер за репортажна фотография „ Новината е…. “
PRAKTIKA MTL 3
СМЕНА символ/SMENA SYMBOL omo
CANON Power Shot G2 , с две карти памет, зарядно устройство и кабел към компютър
"Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите !”
Антон дьо Сент Екзюпери – "Малкият Принц"
Лектор : Лидия Петрова - фотограф
Инициатор : Георги Алексиев, PR в Община Нови Искър
Спонсори : Станимир Кискинов, осигурил принтер
Kodak Easy Share и консумативи
“Фототехника ЕООД” с управител г-н Александър Василев
